събота, 15 декември 2012 г.

Врабчета

Седя си днес, в този работен по принцип ден, в който аз съм отпуска, и довършвам едни картички. Топличко е в стаята, котаракът е седнал на прозореца и наблюдава света навън. По някое време започва тихичко да мърмори. От опит знам, че така мърмори, когато навън има птички - дебне ги и им говори, мами ги. Отивам до прозореца - джанката под блока цялата във врабчета! Малки, наежени. Някои литват и се връщат с трошички в човките, хапват, правят няколко закачливи стойки и физиономии, пак отлитат. Хващам фотоапарата...






4 коментара:

  1. Много са симпатични! Четох че вече са на изчезване:( Врабчетата следвали хората още от самото им съществуване и двете популации са свързани. Заради замърсяването и строителството на много места вече ги няма.

    ОтговорИзтриване
  2. Не знаех това за врабчетата, но е толкова тъжно. Толкова видове за измрели заради нас. Обнадеждава ме това, че хората вече се пробуждаме и все повече виждаме, че не сме само ние - във всеки един аспект, личен или глобален. Нека се радваме и на най-малкото - като децата. Животът е навсякъде.

    ОтговорИзтриване