Ето ги и козунаците!

Козунак №1

 

Козунак №2

 

След около 7-8 часа подготовка, замесване, неколкократно втасване и премесване, печене, резултатът е два големи козунака, пълни със стафиди и захаросани плодове. Меки, дъхави и вкусни! Рецептата е от тук Удвоила съм пропорциите, защото прецених, че с един козунак сме за никъде. Мога да кажа, че рецептата беше изключително точна, спазих цялата процедура и съм предоволна от резултата. Не без значение е, че пекох във фурната на свекърва ми, която е нова и има функция за обдухване. Просто миналогодишния ми опит в моята печка на 30 години завърши с доста прегоряли козунаци и си казах, че тази година трябва да коригирам това. Не излиза по-евтино да си направиш домашен козунак. Просто удоволствието да направиш нещо прекрасно със собствените си ръце е несравнимо.

...и яйцата са готови

...а в събота е ред на козунаците.

Като боички за яйца...

Днес попаднах на едни интересни стъклени мъниста и понеже от няколко дни имах идея за такъв тип колие, не се стърпях да ги взема. Като боички за яйца са тези, които използвах за едното колие и него ще включа при Елшите

Второто колие е пак с камъни от този тип. Наитина много ми харесаха и определено ще си направя още няколко варианта, както и обеци.

Песента на птиците

Темата на предизвикателството на Двете елши много ме грабна още като я видях! Напоследък обаче съвсем съм изоставила правенето на картички, въпреки, че не пропускам месец, без да си набавя някои нови материали. Картичка не знам дали ще успея да направя до края на предизвикателството, но с това колие ще се включа в категорията Бижута.
От дълго време не бях вадила стария си Хелиос обектив, както и макро пръстените - бокето на четирите снимки освен първата ме изпълни с позабравена радост. Като ефект за обработка на снимките реших да използвам така наречения cross processing. На мен лично ми носи едно такова носталгично-романтично настроение.

8 март, позакъсняло

Малко позакъсняло искам да Ви честитя на всички 8-ми март! И понеже този празник не е само заради цветята и почерпките, а и жените трябва да бъдат уважавани през всеки ден от годината - като пълноправни членове на това общество - ще копирам това, което бях написала и във фейсбук - линка към една история, която ми се струва много подходяща за този ден. Защото денят е станал празничен не от нищото, а поради борба и издигане на глас. А за много жени по света животът все още е много различен от нашия...Имаме щастието да имаме достатъчно свобода, за да променяме нещата, които ни заобикалят.

Тази картичка, която изпратих на Наталия (тя няма блог, поне за сега):

А това е картичката, която тя ми изпрати, въпреки, че вече беше изпратила картичка на когото трябва:

Благодаря й за жеста и за милите пожелания! Това си остана единствената ми картичка за празника, надявам се дамата, чиито късмет бях, да е добре, защото не ми отговори и предполагам, че е имала някакви проблеми от лично естество.
Желая ви прекрасни почивни дни!