Врабчета

Седя си днес, в този работен по принцип ден, в който аз съм отпуска, и довършвам едни картички. Топличко е в стаята, котаракът е седнал на прозореца и наблюдава света навън. По някое време започва тихичко да мърмори. От опит знам, че така мърмори, когато навън има птички - дебне ги и им говори, мами ги. Отивам до прозореца - джанката под блока цялата във врабчета! Малки, наежени. Някои литват и се връщат с трошички в човките, хапват, правят няколко закачливи стойки и физиономии, пак отлитат. Хващам фотоапарата...

Предай нататък - от MaDe

Изключително щастлива съм и няма как да не се похваля с красотите, които получих от Мария - MaDe:

Гривната беше придружена с чудесен етикет с дантела и упътване за носене за дните, в които съм с дънки :) Това е практически почти всеки ден, тъй като работя тестер на софтуер и нямам изискване за официално облекло на работното място. Така че с удоволствие ще я нося почти постоянно :)
Още като видях дантелата на етикета разбрах, че ще я използвам. Може би защото рядко позлвам дантела, но пък тази ме плени веднага. Имам обеци и синджирче с висулка от Сваровски кристалчета, които си "сглобих" сама, и веднага реших, че ще добавя дантелата там. За сведение, това е роклята, с която кумувах преди около 2 месеца  и бях с бижутата преди преобразяването им днес:

Това са бижутата днес, преди и след като добавих дантелата:

Цветът е малко по-различен, на долните снимки е по-реален. Смарагдово зелен е.

Извинявам се за за дългото прекъсване без публикации и ви благодаря, че наминахте ♥

International cardmaking day

Мили приятели, които следите блога ми било заради картичките, бил заради нещо друго - извинявайте, че тази година постовете ми са тъй редки и опоскани! Вярвайте ми, имам много неща за казване и показване, но ме завъртяха доста събития и за съжаление се наложи да поставя блога на по-заден план.
С тази публикация искам да ви покажа какво изпратих на Диди, която вече получи  пратката ми и ме трогна с поста си Радвам се, че моето подаръче успя да я докосне така, както исках!

 

От своя страна Гълъбина ме зарадва за пореден път, тък като отново бях нейно късметче - благодаря ти, мила, за картичката и за приятния разговор, надявам се, да има още много такива :)

Мария и кученцето

Днес, както всеки друг четвъртък през последните 5 години, бях на фото сбирка. На тръгване минах през едно квартално магазинче да купя тоник, защото знам колко много го обича мъжът ми. Пред магазинчето имаше малко сладко куче с неизвестна порода, в пясъчен цвят, и момиченце на 5-6 години до него. Наведох се и погалих животинчето, беше доверчиво и гальовно, видях, че има марка на ухото.
"Мама не ми дава да го пипам, каза, че има бълхи" - сподели момиченцето.
"Слушай какво казва мама",  казах аз. Не исках да се провокирам с някого, а и майките винаги знаят най-добре за децата си.
Влязох в магазинчето, взех тоника, майчето (добре изглеждаща, леко уморена, много стилно облечена дама с чудесна къса дантелена рокля) подвикна:
"Мария, не го пипай, ще донесеш бълхи на нашия...(следва името на домашното животинче)"
"Ама мамо, толкова е миличко и добричко!"
"Добре, ама внимавай, и после ще си измиеш ръцете хубаво!"

Излизайки от магазинчето видях, че кученцето вече вървеше след тях.
(Искаше ми се да го взема, но сме на квартира, с голям лигав риж котарак, който е диктатор в нашата къща :)).
И тогава дойде репликата:
"Мария, мила, не го мами, ще тръгне след нас, а майка му го чака! Утре може някой да мине и теб да те подмами така и аз ще стоя да те чакам да се върнеш!"
Не очаквах. Не очаквах толкова хубаво, толкова смислено, толкова мило обяснение. Не очаквах толкова голям урок. И най-важното - не го очаквах от тази добре облечена жена с дантелена рокля.
Имах стереотипи.
Вече имам един по-малко.
Не съдете предварително.
Обичайте.