понеделник, 15 октомври 2012 г.

International cardmaking day

Мили приятели, които следите блога ми било заради картичките, бил заради нещо друго - извинявайте, че тази година постовете ми са тъй редки и опоскани! Вярвайте ми, имам много неща за казване и показване, но ме завъртяха доста събития и за съжаление се наложи да поставя блога на по-заден план.
С тази публикация искам да ви покажа какво изпратих на Диди, която вече получи  пратката ми и ме трогна с поста си Радвам се, че моето подаръче успя да я докосне така, както исках!



От своя страна Гълъбина ме зарадва за пореден път, тък като отново бях нейно късметче - благодаря ти, мила, за картичката и за приятния разговор, надявам се, да има още много такива :)


четвъртък, 16 август 2012 г.

Мария и кученцето

Днес, както всеки друг четвъртък през последните 5 години, бях на фото сбирка. На тръгване минах през едно квартално магазинче да купя тоник, защото знам колко много го обича мъжът ми. Пред магазинчето имаше малко сладко куче с неизвестна порода, в пясъчен цвят, и момиченце на 5-6 години до него. Наведох се и погалих животинчето, беше доверчиво и гальовно, видях, че има марка на ухото.
"Мама не ми дава да го пипам, каза, че има бълхи" - сподели момиченцето.
"Слушай какво казва мама",  казах аз. Не исках да се провокирам с някого, а и майките винаги знаят най-добре за децата си.
Влязох в магазинчето, взех тоника, майчето (добре изглеждаща, леко уморена, много стилно облечена дама с чудесна къса дантелена рокля) подвикна:
"Мария, не го пипай, ще донесеш бълхи на нашия...(следва името на домашното животинче)"
"Ама мамо, толкова е миличко и добричко!"
"Добре, ама внимавай, и после ще си измиеш ръцете хубаво!"

Излизайки от магазинчето видях, че кученцето вече вървеше след тях.
(Искаше ми се да го взема, но сме на квартира, с голям лигав риж котарак, който е диктатор в нашата къща :)).
И тогава дойде репликата:
"Мария, мила, не го мами, ще тръгне след нас, а майка му го чака! Утре може някой да мине и теб да те подмами така и аз ще стоя да те чакам да се върнеш!"
Не очаквах. Не очаквах толкова хубаво, толкова смислено, толкова мило обяснение. Не очаквах толкова голям урок. И най-важното - не го очаквах от тази добре облечена жена с дантелена рокля.
Имах стереотипи.
Вече имам един по-малко.
Не съдете предварително.
Обичайте.



сряда, 15 август 2012 г.

New Yorker style

Преди малко повече от месец моя приятелка имаше рожден ден. Покани ме почти в последния момент и веднага реших, че подаръка ще го изработя ръчно. Трябваше ми доста време да измисля бижуто, в крайна сметка за колието ме вдъхнови едно мое колие, което съм купувала от New Yorker, идеята за обеците дойде по-късно, за да стане комплект. Искаше ми се и кутията да я направя ръчно, но просто нямаше време. Рожденичката много си ги хареса, оказа се, че дори пасват на тоалета й на самото събитие, а след него също често я виждам с тях.





понеделник, 13 август 2012 г.

2 months ago

Май съвсем го запуснах този блог...
За един рожден ден точно преди 2 месеца, направих тази картичка(общо взето ми беше второ или трето оцветяване с копиците). Странно, че май не съм снимала цялата картичка, а само детайл...Другото интересно е, че бях улучила цвета на тоалета на рожденичката :)



петък, 1 юни 2012 г.

Обеци с бели слонове

Това са едни от любимите ми мъниста! Изработени са от някакъв полускъпоценен камък, бях ги поръчвала преди години още от Щатите. Съвсем скоро подмених кукичките със сребърни(да, вече всичките ми обеци в сребристата гама ще бъдат със сребърни кукички проба 925) и съвсем неочаквано за мен случайно харесаха обеците и ги продадох. Честно казано, както и сами виждате, в тях направо няма елемент на творчество. Имам изработени още няколко чифта с тези мъниста, които са с участието на всякакви други елементи, но тези са просто слонче, свързващ елемент, кукичка. Направих бърза подаръчна опаковка - както по-късно се оказа, наистина са за подарък. Показвам ги най-вече заради картончето, което се наложи бързо да импровизирам - дистрес мастила, ембосинг и проба на новите ми печати. Торбичката пък е изненадващо приятна находка - направена е от нещо като люфа(ползват го за естествени гъби за баня) и всичко стои много нежно в нея. Казват, че слоновете носят щастие - дано донесат такова на собственичката си.