Признавам си, че по едно време бях станала нетърпим човек. Толкова нетърпим, че чак себе си не търпях. Нали знаете за приказката как човек осъжда у другите само това, което сам притежава - мисля, че е точно така.
За радост обаче, човек може да се променя - когато го пожелае. Много от нещата, които правим, са плод на навика и не ги осъзнаваме. Сред тях е и честото ядосване - на всичко и на всички - на намръщените хора, на дупките, на това, че закъсняваме, че са ни бутнали, прередили и каквото още се сетите. Само че по този начин, негативизмът се връща при нас и се чувстваме все по-зле. Както понякога казвам на мъжа ми "Когато крешиш по този, който ти е пресякъл пътя, той не те чува, ти крещиш на себе си и на мен".
Опитай да се усмихнеш на нещо, което по принцип те дразни - например някой се заяжда за нещо на опашката пред теб, а ти нервно потропваш с крак, защото бързаш. Усмихни се. Помисли си за нещо хубаво, откъсни се от тази изнервяща ситуация, огледай се и потърси наоколо нещо, на което да се усмихнеш. Докато се усетиш, вече е дошъл твоят ред и не си натоварен емоционално. Ще се изненадаш приятно.
Желая на всички ви усмихната седмица!
Няма коментари:
Публикуване на коментар